ИЗЛИЗАМЕ, ЗАЩОТО НИЕ РЕШАВАМЕ.

ЗА ДОМОВЕТЕ СИ. ЗА БЪЛГАРИЯ.

Защото не искаме да бъдем просто наблюдатели на случващото се в държавата. Не искаме да бъдем лъгани, мачкани и унищожавани. Гражданската активност не е нещо „чуждо“ или „за другите“ – тя е нашият личен принос към това как изглеждат държавата, градовете, селата и ежедневието ни. Демокрацията не работи на автопилот. Тя работи, когато ние участваме.

Когато заявяваме позиция и я отстояваме докрай, в нас се случва промяна: ставаме по-смели, по-осъзнати и по-ангажирани. Излизаме от затворения кръг на недоволството „вкъщи“ и превръщаме думите в действие. Това не е просто протест, това е позиция за живота.

На протеста се срещаме един с друг и виждаме, че не сме сами. И тогава разбираме, че заедно сме истинска сила. Ние не следваме политически лидери и финансови зависимости. Не позволяваме да ни използват и манипулират. Ние сме свободни хора и следваме жаждата си за справедливост и по-добър живот – в Павликени, Сухиндол, Велико Търново, Свищов, Казанлък, Русе, Ботевград, Своге, Белово, Радомир – в цяла България.

Както в семейството – ако не изразиш ясно какво не приемаш, границите се размиват. Ако не сложиш „дотук“, другите ще решават вместо теб. Същото е и с властта. Политиците имат ориентир само когато обществото активно го поставя.

Протестът е форма на натиск – мирен, граждански, но реален. Това е начинът, по който напомняме, че институциите съществуват заради хората, а не обратното. Че отчетността не е услуга, а задължение.

Протестът е защита – на труда ни, на доходите ни, на здравето ни, на природата около нас, на бъдещето на децата ни.

Протестът е пример – за децата ни, но и за самите нас. Пример, че действителността не е нещо фиксирано, а нещо, което можем да променяме. А живот без смисъл, без участие, без позиция – това е просто пребиваване в материалното. Ние нали искаме повече?

Излизаме, защото е ясно – не сме публика.

Ние решаваме.