Предрешено ли е решението на РИОСВ – Велико Търново по казуса Сухиндол за най-големия фотоволтаичен парк в България?

Как протече ЕЕС в РИОСВ – Велико Търново и защо остави усещане за нагласен резултат

На 13 януари т.г. в РИОСВ – Велико Търново се проведе заседание на Екологичния експертен съвет по процедурата за екологична оценка, чрез която се подготвя изменение на устройствените планове в община Сухиндол с цел изграждане на огромен фотоволтаичен парк по хълмовете на града. Заседанието остави усещането за формална процедура, чиято цел е била да произведе предварително удобен резултат.

В Екологичния експертен съвет не бяха допуснати за участие заявени квалифицирани експерти на сдружение „Ти Решаваш“ и сдружение „Балканка“. За сметка на това залата беше доминирана от представители на инвеститора, включително адвокати, нотариуси, проектанти и други ангажирани лица, които системно прекъсваха, апострофираха и не позволиха да се проведе реална дискусия по същество. Между членовете на самия експертен съвет не се състоя професионален и независим експертен дебат, а критичните аргументи останаха без отговор. Резултатът беше положително становище, прието с 19 гласа „за“, 3 „против“ и 2 „въздържал се“.

За мнозина присъствали това заседание не беше експертен съвет, а срамна постановка.

Истинският мащаб на фотоволтаичния парк в Сухиндол

Проектът на австрийското дружество “Уаби-саби Алфа” ООД предвижда изграждане на фотоволтаичен парк с реален териториален обхват от около 10 000 декара земеделски земи и гори с висока природна стойност. Това са приблизително 10 квадратни километра територия. В Австрия обаче фотоволтаични проекти от подобен мащаб не се изграждат върху земеделски земи с висока природна стойност. Там строгото пространствено планиране, защитата на земята и реалното участие на местните общности на практика изключват концентрацията на хиляди декари соларни паркове на едно място. Това поражда логичния въпрос защо модел, който не би бил допустим в Австрия, се опитва да бъде реализиран в България.

Анализът показва, че става дума за един от най-мащабните планирани фотоволтаични проекти не само в България, но и сред най-големите в региона на Балканите и Европа.

Проблемът не е само в размера, а в начина, по който той се представя. Реалният мащаб и въздействие на проекта са разпокъсани в документацията, а последствията за природата и местната общност са системно подценени.

10 000 декара: когато един „парк“ започва да прилича на цял град

За сравнение, застроената градска територия на Велико Търново е 20,4 квадратни километра. Планираният фотоволтаичен парк заема почти половината от един цял град и е по-голям от територията на цели български общински центрове като Трявна. Това не е локален енергиен обект, а индустриална зона с мащаба на малък общински град.

Къде и как се правят ВЕИ проектите в Европа – и защо Сухиндол не е такъв пример

Фотоволтаичните технологии сами по себе си не са централният проблем. Проблемът е къде и как се изграждат. В редица европейски държави, включително Испания, която е известна с най-големите соларни паркове, те се изграждат в полупустинни, деградирали или индустриално компрометирани територии с минимална природна стойност. Това се случва в рамките на ясна държавна политика и предварително определени зони.

В Испания – в полупустини. В България – върху плодородни земи. Защо?

В България подобна политика липсва. Няма национална карта на подходящите терени за ВЕИ, няма стратегическо пространствено планиране и няма реална защита на земеделските земи и горите. В резултат инвестиционният натиск се насочва към най-уязвимите територии, включително земи с високо биоразнообразие и жизнено значение за местните общности.

Логичният въпрос остава без отговор – къде е държавата?

Какво се случи преди започване на процедурите в община Сухиндол

За да осигури стартирането на проекта в кратки срокове, през 2025 г. кметът на община Сухиндол Пламен Чернев предприе незаконни действия, довели до масова сеч и унищожаване на приблизително 1000 декара гори и зелени площи, естествени местообитания на хиляди растителни и животински видове. Това беше извършено без задължителната екологична оценка, без обществено обсъждане и промяна предназначението на земята.

По случая в момента има досъдебно производство № 37/2025 година по описа на Окръжен следствен отдел в Окръжна прокуратура гр. Велико Търново.

Изискваме и очакваме справедливо наказание за извършеното деяние.

641 подписа, протести и граждански патрули – воля, която институциите пренебрегнаха

Реакцията на хората от Сухиндол беше ясна и категорична. Бяха организирани протести, подадени сигнали до всички компетентни институции и сформирани граждански патрули за опазване на горите. На 18 май 2025 г. в читалището на града беше стартирана подписка против изграждането на фотоволтаични и вятърни паркове върху земеделски земи и гори.

В подписката се включиха 641 жители от общо около 1036 гласоподаватели, участвали в последните избори, което представлява над 60 процента от избирателите. Общината е малка и именно затова този брой подписи означава ясно изразена позиция на общността като цяло, а не на отделни групи. Тази воля обаче не беше зачетена от институциите, включително от РИОСВ – Велико Търново.

Хората и експертите казаха „не“, но това не беше чуто

По време на обществените консултации бяха входирани множество отрицателни становища, които показват, че докладът по екологична оценка е непрофесионален и пристрастен. Посочени бяха неактуални данни за биоразнообразието, липса на реална оценка на рисковете, методологични слабости и съществени процедурни нарушения, включително унищожаване на гори и ливади още преди започване на процедурата.

Тези критики бяха заявени от Националния природонаучен музей при БАН, Българското дружество за защита на птиците, проф. д-р Росен Цонев – катедра “Биология” на Софийски университет, сдружение „Балканка“ и независими експерти, включително членове на самия експертен съвет. Въпреки това те бяха игнорирани.

Ще позволим ли да бъде потъпкван обществения интерес?

От последната качена документация на сайта на РИОСВ-Велико Търново от петък, 16.01.2026 г., става ясно, че инвеститорът и община Сухиндол са поискали от директора Станислав Станчев да допусне предварително изпълнение с аргумента, че проектът не може да чака.

Дали РИОСВ – Велико Търново ще обслужи интересите на инвеститора и ще потъпче обществен интерес на жителите от община Сухиндол и региона, предстои да разберем.

Координирана гражданска съпротива

Случаят Сухиндол показва липсата на държавна политика, институционален контрол и реално зачитане на обществената воля. Това, както и огромният мащаб на проекта, превръща казуса от местен спор в национален проблем. Тук вече не става дума само за Сухиндол.

Докато очакваме решението на РИОСВ – Велико Търново, пристъпваме към сформиране на национален щаб за координирана гражданска съпротива в защита на обществения интерес. Ще бъдат предприети всички действия, позволени от закона, за да бъде защитено правото на здравословна среда и бъдеще за хората.

Прекалено дълго институциите пренебрегват ясно и категорично заявената воля на жителите на община Сухиндол. Случилото се около Екологичния експертен съвет показа по недвусмислен начин, че замесените в казуса институции не се интересуват от тази воля.

Сухиндол е пореден лош пример за начин на работа, при който процедурите се използват, за да се придвижват инвестиционни проекти, независимо от общественото несъгласие и сериозните експертни аргументи.

Кога общественото мнение престана да има значение?

Кога експертните становища се превърнаха във формалност?

В резултат институциите все по-рядко действат като защитник на природата и хората и все по-често като посредник в обслужването на инвеститорски интереси.

Затова този казус изисква ясни позиции и конкретни действия сега – от гражданите, от медиите и от политическите субекти.

Това, което се случва в Сухиндол, е дълбоко нередно и изисква справедлива реакция.