Постановеното решение по казуса със завода за боклук на „справедливия“ и „прецизен“ съдия Емил Желев от Административен съд, София област не произведе очакваното от хората чудо – съдът да застане на страната на гражданите, нищо, че постановеното от него решение е „в името на народа“.

КАКВО СЕ СЛУЧИ ДОТУК НАКРАТКО:

С въпросното съдебно решение се отменя спирането на проекта от РИОСВ – Велико Търново, базирано на отрицателно становище на проведения през пролетта на 2023 г. втори по ред Екологичен експертен съвет /ЕЕС/ към институцията. Докато се стигне до отрицателна оценка, ЕЕС заседава два пъти – при първия, през зимата на 2022 г,. заводът бе одобрен. Отрицателното становище дойде на второто заседание, състояло се тази пролет и последвалото след него отрицателно решение на Директора на РИОСВ, Велико Търново. Последва обаче жалба на инвеститора “Петрургия” ООД, въз основа на която съдът отмени решението на директора на РИОСВ, като постанови, че следва да се има предвид първото заседание на Екологичния експертен съвет, тоест това, което е позволило завода. Тук следва да се има предвид, че първият експертен съвет беше свикан в кратки срокове, без представителство на гражданската общност и възможност участващите институции да се запознаят подробно с инвестиционното намерение и евентуалните му вредни последици за околната среда и хората. В това заседание включително представителите на община Павликени и село Върбовка гласуваха за реализиране проекта на инвеститора.

СБИТ АНАЛИЗ НА „ПРЕЦИЗНОТО“ СЪДЕБНОТО РЕШЕНИЕ:

В това решение съдията от Административен съд София –област Желев казва, че ВСИЧКИ – директорът на РИОСВ, членовете на ЕЕС, заинтересованите граждани и организации, конституираните общини, са длъжни да се съобразят с една „процедурка“, описана не съвсем ясно в Правилник за работата на ЕЕС в РИОСВ, който е издаден от Министъра на околната среда в далечната 2013 г. (подзаконов акт) за прилагането на някои разпоредби на ЗАКОНА за опазване на околната среда. За всеки неспециалист-неюрист е азбучна истина, че един акт на Министър няма как да стои по-високо от Закон, приет от Народното събрание. За късмет на „Петрургия“ ООД, съдия Желев е специалист и юрист, затова той решава, че трябва да се спази правилника, вместо закона. При едно крайно превратно тълкуване на въпросния Правилник (подзаконов акт), съдия Желев приема в решението си, че Директорът на РИОСВ не е трябвало да свиква втори ЕЕС, а е бил длъжен да приеме гласуваното и предварително подготвено от незаинтересованата свидетелка по делото Цонка Христова (бивш директор на същото РИОСВ) положително решение на първия ЕЕС, с което се одобрява инвестиционното намерение на „Петрургия“ ООД. Защото според „процедурката“, ако още в самия протокол на първи ЕЕС никой не е записал, че в следващите три дни ще представи особено мнение, той няма право на особено мнение…и съответно няма основание за свикване на втори ЕЕС. А както всички се сещаме, и проектът за решение, и самия протокол е бил подготвен от същата „незаинтересована свидетелка“, която е била назначена за директор на РИОСВ малко преди „Петрургия“ ООД да си входират инвестиционното намерение и очевидно – с ясната поръчка да издаде положително решение за строителството на техния завод.

Според съдебното решение, Директорът е бил длъжен да спази „процедурката“, вместо да изпълни задължението си по Закона да събере и оцени цялата значима информация за възможното въздействие върху въздуха, водите, почвите, човешкото здраве, биологичното разнообразие и едва тогава да издаде решението си. Важна е процедурата, а не ЦЕННОСТИТЕ, в чиято защита е създадена тази процедура. Важен е частният интерес на „Петрургия“ ООД, а не общественият интерес, изразен от подписите на 20 300 граждани от засегнатите общини, от протестните писма на целокупния бизнес в Община Павликени, на лекарите и медиците в общината, на юристите и артистите, на органите на местно самоуправление – общинските съвети на Павликени, Сухиндол и Левски– за съдия Емил Желев те стоят по-долу от „процедурката“ по заявяване на особено мнение.

КАКВО СЛЕДВА ОТ ТУК НАТАТЪК:

Време е си дадем ясно сметка, че съдебната власт в лицето на административните съдилища, ще продължи да издава своите Решения „в името на Петрургия“, докато не се случи „чудо“. Защото настоящото съдебно решение е ПЕТОТО ПОРЕДНО решение в полза на „Петрургия“ ООД и във вреда на гражданите, околната среда, местния бизнес. Това няма да ни спре, но трябва да ни накара да се замислим за други – граждански, институционални и политически решения на проблема със завода както на местно, така и на национално и дори Европейско ниво.